от / Tuesday, 08 October 2013 / Публикувана в Бързи Кредити

Страната има 23 пъти повече дългове отколкото Lehman Brothers, чийто фалит през 2008 г. повлече глобалната финансова система със себе си

146930_300_225

 

От 1 октомври САЩ изпадна в частична парализа, след като държавният апарат спря да функционира. Причина за това беше невъзможността на фракциите в Конгреса да се договорят за компромис за финансирането на правителството. Почти седмица по-късно решение на проблема няма, а страната се приближава все повече към неплатежоспособност, тъй като председателят на долната камара Джон Бейнър изключи възможността да бъде гласуван законопроект, който ще позволи правителството да взема заеми, ако президентът Барак Обама не направи нужните компромиси.

Какво ще означава евентуален фалит на САЩ? Всеки, който познава колапса на Lehman Brothers преди малко повече от 5 години, е наясно със значението на термина финансово бедствие. Ако най-голямата икономика обаче фалира, измеренията ще са съвсем други.

Невъзможност на САЩ да плати дълговете си ще разтърси финансовите пазари от Бразилия до Цюрих, ще блокира механизъм за кредитиране на стойност 5 трилиона долара, ще увеличи разходите по заемите за милиарди души, ще разруши долара и ще прати световната икономика в рецесия, която вероятно ще се превърне в криза.

Дълговете на САЩ възлизат на 12 трилиона долара, което е с 23 пъти повече спрямо 517 млрд., които дължеше Lehmаn. И докато политиците отказват да вдигнат тавана на държавния дълг, изпълнителни директори от ранга на Уорън Бъфет от Berkshire Hathaway и Лойд Бланфайн от Goldman Sachs предупредиха, че фалит на страната ще има катастрофални последици.

Само за пет месеца след обявяването на несъстоятелността на Lehman Brothers американският борсов пазар загуби половината от стойността си, а страната беше пратена в най-сериозната рецесия от голямата депресия насам, завличайки и световната икономика със себе си.

Една неочаквана последица от фалита беше свиването на пазара на репо сделки – краткотрайно кредитиране, използвано от банките и инвеститорите. Ако САЩ обяви несъстоятелност, това ще повлияе много по-лошо на репо пазара, тъй като според Фед поне 2,8 млрд. американски ценни книжа служат като обезпечение на репо заеми. В случай на фалит, тези ценни книжа няма да могат да изпълняват тази функция, смята Джеймс Кочан, стратег в Wells Fargo.

През 2011 г. – последният път, когато републиканците и демократите не можеха да се разберат за тавана на държавния дълг, до фалит не се стигна, но самото опасение, че това може да се случи, разруши потребителското доверие, а световните акции поевтиняха с 6 млрд. долара.

Междувременно обаче анализатори от “Карол Капитал Мениджмънт” посочиха, че спирането на работа на американската администрация ще има слабо влияние върху тренда на фондовите пазари. От компанията очакват борсата в САЩ да продължи с доброто си представяне

“Технически” фалит

Според анализ на JPMorgan Chase ако в сегашната ситуация се стигне до несъстоятелност, това няма да е реален фалит на странната, а единствено технически, тъй като неплащането на задълженията идва не от невъзможност, а от нежелание на правителството. В случай на технически фалит единствено цените на ценните книжа, които достигат матуритет или са с купонно плащане, ще паднат. Фед ще продължи да приема държавните облигации на паричните фондове като допълнителна гаранция за заеми.

Според Саймън Джонсонс, бивш икономист от МВФ, това разделение е единствено начин да се омаловажи опасността от фалит, тъй като фалитите винаги са резултат от нежеланието на правителството да плаща. Според него при желание едно правителство винаги може да напечата пари.

Независимо дали е технически или не, един фалит си е винаги фалит, смята и Джим Грант, основател на Grant`s Interest Rate Observer.

“Хората обикновено се обръщат към ценните книжа, защото са сигурно средство, но какво ще стане, когато осъзнаят, че това вече не е така“, смята той. „Финансовите пазари се основават на доверието. Когато то е разклатено, имате катастрофа“.

Недостатъчно финансови средства

Секретарят на държавната хазна Джейкъб Лю заяви, че правителството ще има само 30 млрд. долара в кеш до 17 октомври, за да обслужва задълженията си, които могат да достигнат до 60 млрд. на ден. Това означава, че хазната трябва да заеме допълнителни парични средства.

По данни на „Блумбърг“ до 17 октомври тя трябва да плати задължения по краткотрайни облигации на стойност 120 млрд. долара, както и допълнителни 93 млрд. на 24 октомври. В последния ден от месеца правителството трябва да изплати 150 млрд. долара, в това число двугодишни и петгодишни ценни книжа, които достигат матуритет. Общо задълженията между 17 октомври и 7 ноември възлизат на 417 млрд. долара.

Според бившият заместник-секретар на хазната Роджър Алтмън един евентуален фалит ще има ефект не само върху достигащите матуритет облигации, но и върху разходите по заемите.

„Това ще означава по-високи лихви в САЩ за един сравнително голям период от време“, смята Алтмън.

По-високи разходи по заемите могат да забавят възстановяването на пазара на недвижими имоти. Ако лихвите по ипотечните кредити се качат от 4,5% на 6,5%, заемател, който може да си позволи в момента да изплаща месечната вноска на заем в размер на 200 хил. долара, вече ще трябва да ограничи дълга си до 160 хил.

Ефекти върху другите пазари

Около половината от държавният дълг на САЩ се държи от чужди правителства, централни банки и чуждестранни инвеститори, показват данните на хазната. Евентуален фалит ще постави тези притежания под въпрос, както и ролята на долара като световна резервна валута.

Най-големият притежател на американски ценни книжа е Китай с 1,3 млрд. долара през юли, следван от Япония с 1,1 млрд., показват данни на Фед.

Дори и фалитът да не повлияе на цените на държавните облигации, той ще срине цената на акциите. Шокът за пазарите ще е толкова голям, че САЩ вероятно отново ще влезе в рецесия, завличайки със себе си и другите икономики, смята Дезмънд Лехмън от American Enterprise Institute. Това може да се окаже пагубно за крехкото възстановяване на глобалната икономическа ситуация, което наблюдаваме през последните месеци.

Ефекти върху бизнеса

Дори и да не се стигне до сценария, в който САЩ обявява фалит и завлича със себе си останалия свят, негативните ефекти на „шътдауна“ вече са налице. Министърът на търговията на страната Пени Прицкър заяви, че парализирането на държавния апарат влияе негативно на бизнеса, пише „Би Би Си“. Според нея министерството й не е успяло да събере ключови данни, на които компаниите разчитат. В резултат на това вероятно те ще претърпят загуби.

Освен това, компанията Lockheed Martin пусна в неплатен отпуск около 3000 служители, а United Technologies – 2000.

Според „Маркет Уотч“ парализирането на държавния апарат ще повлияе зле на приходите на много от компаниите. Анализаторите очакват при компонентите на S&P 500 да има ръст на приходите за третото тримесечие в размер на 3% на годишна база, което е крачка надолу от предишните прогнози от 6,5%, сочат данните на FactSet.

90% от компаниите в S&P 500 са заложили отрицателни прогнози за приходите си, като това е най-големият брой от 2006 г. насам. В същото време едва 19 компании имат положителни нагласи. Това е най-малкият брой, откакто се събират подобни данни.

Анализатори от Pavilion Global Markets заявиха очакванията си, че ръстът в корпоративните приходи ще е слаб и че това ще е десето поредно тримесечие на печалби под 10%.

FacebookTwitterGoogle+Share
TOP