от / Tuesday, 19 November 2013 / Публикувана в История на икономическата мисъл

Никой не трябва да се заблуждава, че древните гърци са били икономисти в съвременния смисъл на думата. В хода на оформянето  на философията им за човека и света се загатват и политико – икономически фрагменти, както и чисто икономически.  Чисто икономически трактати и разработки от съвременен тип са липсвали. Вярно е че терминът „икономика” е гръцки , произлизащ от гръцката oikonomia,но oikonomia означава не икономика в сегашния смисъл на думата, а „управление на домакинството” .

Честта да бъде първият гръцки икономист се пада на поета Хезиод.  Той живял в малкото независимо аграрно градче Аскра, който той самия описва като мъчно място … „лошо през зимата, тежко през лятото, никога добро”. Така Хезиод бил приспособен и настроен към вечния проблем с оскъдността по естествен начин, към мизерните налични ресурси спрямо неизмеримите човешки цели и желания.

hesiod_bm

Но Хезиод бил поучителен поет, а не такъв който просто развеселява. От всичките 828 стиха на великата му поема „Дела и дни”, първите 383 се фокусират върху фундаменталния икономически проблем за оскъдните ресурси и безбройните и неизмерими човешки копнежи, нужди и желания.

Хезиод приема религиозния или племенен мит за „Златния век” и предполагаемото състояние на човека като рай на земята, рай на безгранично изобилие. В оригиналния рай разбира се, няма икономически проблем, няма проблем на оскъдността, защото всички човешки нужди и желания са мигновенно удовлетворени.  Но сега всичко е различно и „човек никога не може да си отдъхне от мъка и труд през деня и прималяване вечерта”. Причината за това жалко състояние е всеобхватната оскъдност. Заради оскъдността, пише Хезиод, трудът, материалите и времето трябва да бъдат разпределени ефективно. Оскъдността, още повече, може да бъде частично преодоляна чрез енергично прилагане на труд и капитал. В частност  трудът  е ключов и Хезиод анализира жизненоважните фактори, които могат да предизвикат  човек да напусне богоподобното състояние на отдих. Първата от тези сили е разбира се основната материална нужда. За щастие необходимостта се подсилва от социалното неодобрение за леност и от желанието човек  да подражава на консумацията на околните.  За Хезиод  подражанието води до здравословното развитие на духа на съревнованието, което той нарича „добър конфликт”, ключова роля за облекчаване на основния проблем на оскъдността.

За да запази съревнованието честно и хармонично, Хезиод  мощно изключва такива нечестни методи като придобиване на богатство чрез кражба  и защитава идеята за правото и възможността за справедливо отсъждане, с цел запазване на реда и хармонията в обществото, позволявайки развитието на съревнование в условията на ред и законност.

Трябва да е ясно, че Хезиод има далеч по-оптимистични възгледи за икономическия растеж, за труда и конкуренцията отколкото са имали по философски ориентираните Платон и аристотел три и половина века по-късно.

FacebookTwitterGoogle+Share
TOP