от / Sunday, 24 November 2013 / Публикувана в История на икономическата мисъл

Aristotle-426x188

Възгледите на великият философ са особено важни, защото цялата структура на икономическите му размишления оказват доминиращо въздействие върху икономическите и социални разбирания през Средновековието.

 

Въпреки, че Аристотел презирал печеленето на пари и не бил привърженик на свободния пазар, той издигнал силен аргумент в полза на частната собственост. Може би повлиян от доводите на Демокрит той изградил яростна атака срещу комунизма на управляващия елит поддържащ Платон. Той заклеймил целта на Платон за общо единство чрез комунизъм като посочил, че такова екстремно единство е в противоречие с различните способности, възгледи и индивидуализъм на всеки отделен човек и е в ущърб на реципрочната облага при търговската размяна. След това Аристотел се обосновал точка по точка относно различията между частната спрямо общата собственост.

 

Първо частната собственост е много по производителна и следователно ще доведе до прогрес. Няма да се обръща такова внимание на благата в общата собственост и всеки ще преследва своя собствен интерес като пренебрегва и прехвърля ангажиментите към нея на останалите. Обратно, хората ще се посветят и ще подхождат с особено внимание и прилежност към своята частна собственост.

 

Второ, един от аргументите на Платон в подкрепа на общата собственост е, че тя предразполага към социален мир тъй като никой няма да завижда на другия или да се опита да придобива по нечестен начин дял от чужда собственост. Аристотел отвръща, че точно обратното ще се случи. Общата собственост ще доведе до продължителен и траен конфликт , понеже всеки ще се оплаква, че е работил повече от другия, а придобил по-малко, а тези които са работили по-малко са придобили повече от общото благо. Освен това не всички престъпления и революции са подбудени от икономически мотиви. Все пак „хората не стават тирани, за да не им е студено”.

 

Трето, частната собственост е ясно внедрена в природата на човек: неговата любов към себе си, към парите, към собствеността си са тясно свързани в естествената любов към едноличния ексклузивитет.

 

Четвърто, като обстоен наблюдател на минало и настоящо, Аристотел настоява че частната собственост винаги е съществувала навсякъде. Да се прокара идеята за общата собственост би означавало да се погази човешкият опит и досегашна практика и това би довело до повече проблеми отколкото до решаването им.

 

Въпреки, че Аристотел е критичен към печеленето на пари, все пак се противопоставя на каквито и да било ограничения – такива , които изисква Платон – придобиването на частна собственост от индивида. Вместо това образованието трябва да обуздава необятните желания на хората и така да ограничи придобиването на богатство.

 

Въпреки неопровержимата си защита на частната собственост и противопоставянето си спрямо налаганите ограничения, аристократът Аристотел напълно презирал труда и търговията както своите предшественици. За нещастие Аристотел нанася вреда на следващите поколения като прокарва измамното различие между „естествените нужди” , които трябва да бъдат задовоени и „неестествените желания”, които трябва да бъдат пренебрегнати.

Няма правдоподобен аргумент, който да покаже защо както смята Аристотел, желанията осъществени чрез труд осигуряващ пребиваването и бартер са „естествени”, докато тези задоволени чрез далеч по продуктивната парична размяна са „неествествени”.  Размяна с цел печелене на пари са категорично отхвърляни като „неморални”, особено дейности като търговия, транспортиране и наемане на работници. Аристотел имал особено предубеждение спрямо търговията, която разбира се директно обслужва клиента и считал, че трябва да бъде изцяло забранена.

 

Объркването в размислите на Аристотел спрямо аналитичната и „моралната” част е ясно различима в дискусията относно парите. От една страна , той отбелязва, че растежът на парите улеснява значително производството и размяната. Отбелязва също, че парите, като средство за размяна, представляват всеобщо (масово) търсене и „задържат всички стоки заедно”. Също така парите елиминират големия проблем за „двойно съвпадение на желанията” при който двамата търговци трябва да искат това което има другия, за да се осъществи размяната. Сега всеки може да продава стоки за пари. Още повече парите служат като средство за запазване на стойността като могат да се използват за закупуване на блага на по-късен етап.

 

Въпреки, че Аристотел стига до всички тези прозрения той морално осъжда даването на пари назаем срещу лихва като „неестествено”. Тъй като парите не могат да бъдат използвани директно, а служат само за улесняване на обмяната, те са „безплодни” и немогат самостоятелно да увеличат богатството (без човешка намеса). Следователно таксуването с лихва е било силно осъждано като противоестествено.

 

Аристотел би бил по-полезен, ако се беше опитал да разбере, защо всъщност плащането на лихва е универсално приет факт и се плаща навсякъде по света, вместо да задълбава в моралните и качества. Ако беше открил икономическите причини за таксуването и плащането на лихвата, може би Аристотел щеше да разбере защо такива такси са морални и не са неестествени.

 

И той като Платон е враждебно настроен към икономическия растеж и подкрепя статично общество. Прозренията на стария Хезиод относно икономическия проблем за разпределението на оскъдните ресурси спрямо неизмеримите желания на човека са пренебрегнати и от двамата – Аристотел и Платон, които вместо това съветвали за намаляване на желанията съобразявайки се спрямо само наличните ресурси.

FacebookTwitterGoogle+Share
TOP